23 jun 2019, 22:17  

Ти, перце и сътвореното... 

  Poesía » De amor
605 6 12

Оазис съм в пустинята на бездната

 

и в него къпеш своите мечти.

 

Отпиваш глътка от изкуството

 

да нарисуваш силуета ми с очи.

 

Разсъбличаш всяко очертание,

 

да разгадаеш същността

 

                 на нежната ми топлина,

 

а аз разливам се

                                 

                          като изгарящ пясък,

 

през пръстите на твоята душа.

 

И правиш крачка, за да ме докоснеш,

 

сякаш сливам се с безкрайния ти необят,

 

но всъщност само мъничко перце съм

 

                            от непредсказуемия свят...

 

Хвърляш се в дълбочина на мислите ми,

 

закърмени-огньове на роденото...

                           

                                                         Да!

 

Венчани сме от сънища

 

                                в огнището на

 

                                                   Сътвореното!

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??