Nella_gold (Нели )
841 4525
2 sept 2007, 13:04

Ти питаш ме защо съм плакала 

  Poesía
924 0 10
Ти питаш ме защо съм плакала,
очите ми защо са пълни със сълзи.
Не съм. Нима съм те очаквала?
Не виждаш ли, че дъжд вали?

Ти питаш ме защо не съм заспивала
и нощите превръщам в дни.
Да. Тежат клепачите,
но твойто безразличие убива ме, уви...

Ти питаш ме защо съм чакала...
И отговор не търсиш. Знаеш го, нали?
Защото искам в тебе да се сгуша,
и вместо сълзи, да срещам
усмивка в твоите очи.

Ти питаш ме защо съм търсила?
Търсих, рових се пътека своя да открия.
И, отърсвайки се от тегобите,
с теб по таз пътека да вървим.

Ти питаш ме защо в теб намерих любовта си.
Не зная. Може би намерих свойто второ Аз.
Не виждаш ли, че мислите дори са ни еднакви?
И те за нашата любов са знак?

Ти питаш ме защо докоснах твоя свят.
Не знам. И в отговор ще те попитам
как, защо и ти при мен се спря?
Не беше ли това на съдбата ни знак?

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво Нели!
    Харесва ми как пишеш!
  • Благодаря ви за добрите думи!
  • Хубав стих,Нели!
    Поздрав и от мен!
  • Хареса ми, вълнуващо !

    Поздрави
  • Много хубав стих, Нели!!! Поздрави!!!
  • Пак се връщам тук и вече осъзнавам това, което четох и в "Тайните на тибетската медицина" от Виктор Востоков, че "всеки човек през живота си търси своята половина".
  • Всеки рано или късно си намира своята половинка,
    която е само за него!!!Така съм чувала, но смятам, че
    е и вярно и хубаво, както е хубав стиха ти!!!
  • Да! Знак на съдбата!
    Браво, Нели!
    Много хубав стих!
  • Съдбовен знак! Признавам, че ме развълнува, особено това със мислите!
  • поздрав!
Propuestas
: ??:??