Превръщаш ме в миг в камъче, което
от диамант и злато е по-ценно.
И островче ще бъда сред морето
за мислите ти тайни, съкровено.
Невидима звезда ще съм в небето
и само ти ще знаеш, че съм там.
Отвъд, над грижите на битието,
мечтите ти ще приютявам с плам.
Аз искам да съм незабравен храм
с най-нежният, неповторим олтар
и не с молитви, а със патос прям
да бъдат стиховете твои дар.
Не мога да съм божество за теб, но
ти съживяваш моя свят вълшебно.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados
Благодаря ти, Скити!