Не съм била, а трябвало е май
подвластна на инстинктите да бъда,
не ме е плашил ад, възторгвал рай
с приетата без мрънкане присъда.
Отритнала ме грубо любовта?
Сърцето ми е цял живот на длан,
с гърди я браня – свята правота̀,
без хленч от мен, от люлката презрян.
И чуждото за миг не пожелах,
от мене който мина все открадна.
Със здраве! – отминавах с весел смях,
от чужда маса тъй се става – гладна. ...