След толкова години ти се появи в съня ми,
в началото не те познах и щях да те подмина,
не беше променен и спря дъха ми,
аз пак усещах, че си мойта половина.
Почувствах любовта отново, усещах я във въздуха,
в очите ти, дори във мислите у теб подтиснати.
Защо си тук, нима е истина или е просто за утеха?
Добре ли си, защо си тъжен и гледаш тъй умислено?
За миг затворих аз очи и спомените оживяха
за някогашната любов, по която и до днес тъгуваш.
Отново аз съм твоята любовна стряха,
към мене в сънищата ти пътуваш.
Поисках да избягам, да се скрия, ала не можех,
усещах допира ти, същият като преди.
Прегърна ме, докоснах нежната ти кожа
и забелязах във очите ти сълзи.
Прегръдка нямала съм аз такава,
с любов и толкова сълзи...
Събуждам се и болката във мен остава,
а във съня оставаш ти.
© Надя Уорендър Todos los derechos reservados
Поздравления за стиха и за празника!От сърце ти желая
отново да бъдеш най-щастливата"любовна стряха",мила Надя!
С обич!