Могъща си, когато си любяща
и аз затуй духа ти обожавам,
защото ставаш също тъй и бдяща -
цялостта си с тебе притежавам.
Душите ни огряха небосклона
с признанията си еднозначни -
приех на твоята душа поклона,
защото станахме си тъй прозрачни.
Аз зная, че душата ти жадува
топлинката на очите ласкави
и може безметежно да лудува,
озарена от лъчите бляскави.
На любовта, отдадена всецяло,
тишината в душата ти аз чух,
а милувката на тяло с тяло
по-нежна е от нежността на пух.
На радостта сърцето ми не смогва,
когато тръпнат твоите ресници -
ти знаеш как сърце сърцето трогва
в полета на влюбените птици.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados