И днес мина.Наближава утре.
Няма те до мен.
Знам,че скоро няма да те видя.
А това ме държи в злокобен плен.
Стихове пиша,но чета ги само аз.
Та те са толкова съкровенни.
Те се отнасят за нас.
Не искам някой да ги оплюе.
Да ги порицае и да ме нарани.
Защото те са ми скъпи-
колкото си ми и ти.
Понякога думите не стигат ...