Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
28 ago 2007, 21:33

Ти си любовта 

  Poesía
925 3 11

Силна съм, когато си до мен
и в смях превръщаш дните ни,
дори когато дойдеш изморен,
говорят си без глас очите ни.


Любов, прераждана в безкрая,
наричахме я с много имена,
поднесе ми я с късчета от Рая,
почувствах се единствена жена.


И грабехме безсъвестно от нея,
но пълна беше всеки следващ ден,
ти бе вълната, галеща се в кея
и раждаше се с топлината в мен.


А имаше дъждовни, давещи се дни,
седяхме с часове в небесна люлка
и облаците плачеха с невидими очи,
звукът заглъхна в струни на цигулка.


Но днес облечени в безвремие,
простихме грешките си по неволя
и любовта ни в нежно откровение -
да може да прости и тя, се моля.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??