Ти си любовта

9 jul 2013, 21:29

Poesía » Filosófica

552 0 2

Когато студ скове ми сетивата

не от развихрен северен циклон.

Когато мрак покрие ми душата.

Когато нямам глас дори за стон.

Когато спускат се сълзи – потоци

от бликнал извор в парещо сърце,

тогава в ход са мъдрите уроци

на Този, който гледа от небе.

И не за укор, а с нескрита нежност

към мен протяга бащинска ръка.

Потапям се в любящата безбрежност

и в миг се стоплят всички сетива.

Сълзите ми обръщат се във радост.

Душата ми проглежда в светлина.

И всеки ден със Теб за мен е сладост.

Открих Те, Боже. Ти си любовта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.