ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
26 ago 2006, 23:00

„...Ти си моето сърце, Ти си моята душа!..." 

  Poesía
4128 0 8


Чух в нощта песен стара

и в припева свидни слова:

"...Ти си моето сърце,
Ти си моята душа!..."
Какво ли значи ти да обичаш?

На нея сърцето си с думи да вричаш

или само искаш да е щастлива,

като свободна, горда самодива.

 

На какво готов си, ако обичаш?

Думи жадувани на ухо да изричаш?

Ще жертваш ли свойта съдба,

за да получи тя любовта,

за която всички мечтаят

или по нощите скришом ридаят?

 

Би ли дарил ти свойто сърце,

ако изборът неин е живот или небе -

нали  така ще останеш с нея,

без да знаеш с кого и къде е?

 

Още ли имаш право на обич,

ако бъдеще сега няма в тебе,

предела си минал, смъртта си видял

и вече нямаш за живота си жал?

 

Дали любовта днес е по сметка

и всяка си търси най-често клетка,

в която да сгуши свойте криле,

отдавайки тяло или сърце?

 

Имаш ли сила сега да избираш,

вместо от мъка ти да умираш,

защото в живота Тя не бе онова,

което видял си в свойта мечта?

 

Пред мен появиха се стари въпроси.

Зная, че те са много и сложни,

а отговор техен песента не носи.

Да намеря отговор дали е възможно?


Отлиташе в нощта песен една:

„...Ти си моето сърце!

Ти си моята душа!...”


© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Права си, Десислава, за едно - не се връщам нито към подредените по някакъв начин думички, нито към драсканиците си. Та нали, поне според мен, истинските неща не са вечни, а съществуват само един миг, те никога не се повтарят. Дори и в миг на изпитвано върховно взаимно щастие, очите на любимия постоянно се променят. Следователно, ако искаш да отразиш болка или щастие - не става чрез обмисляне, а единствено когато следваш стона или щастливия вик на сърцето. Другото е за така наречените професионалисти, академици и т.н....За всичко останало - какъв съм, не зная, не се възприемам насериозно! Аз съм просто Вили и това е всичко.
  • Браво,Вили...
    Имаш си собствено светоусещане за живота,спонтанен си и явно много чуствителен...Съмнявам се да правиш редакция след като напишеш нещо,защото си много развалнуван в същият момент..лично аз редактирам след известно време когато чуствата са утихнали и мислите ми са по-концентрирани...понякога излизат истински бисери..пробвай.Това обаче не го пипай.Поздравявам те!
  • Красиво е!/6/ от мен!
  • Благодаря! Дими, не мога и не мисля за ритъма! Просто го правя на един дъх. Защото пиша, само когато много боли или съм развълнуван! Не мисля и не се стремя към каквото и да е! Единственото, което ме интересува, е да изживея пълноценно мига, защото той ще отлети безвъзвратно! Може би, това е заложено в ТЕЛЕца.Никога не съм се стремял да бъда писател, поет или художник. Просто съм спонтанен! Искам да бъда просто Вили! Но дълбоко в себе си ценя отделеното време да прочетете или зърнете мои неща! Дълбоко Ви благодаря за отделеното време!
  • Хубаво е, но пази ритъма, Вили!
  • Благодаря за мненията и отделеното време! Анета, това е една от моите любими песни. И аз бих й дарил своето сърце в буквалния смисъл на думата, без да съжалявам за живота. Но никога за мен любовта не е била живот заради другия. А само надежда, че ще съумееш да докоснеш щастието с помощта на друг! Поне за един единствен миг!
  • Любовта е живот. Живот заради другия.
    Да обичаш,това значи от себе си да дадеш.
    Какво се пее в песента?Добре ти чули я?
    Прекрасно ще е ако и отсреща това съзреш.

    Поздрав и усмивка.


  • Интересно е!Философско!
    Харесва ми.
Propuestas
: ??:??