По стиха "Не опозната" на Етчи - Анета Саманлиева
Ти стана моят грях, нали си Ева...
И непорочна бе, но с мен сгреши,
аз ябълката райска ти подадох,
поисках, пожелах те, а и ти...
Една от многото, поредната ми стана.
Не знаеше покварата на моя свят.
Поисках тялото ти, оскверних душата,
не цветето, жената в теб узнах.
От дива, непокорна и неопозната,
изваях страстна, пълна с грях жена,
във ада на живота те изпратих
и те обрекох да се луташ там сама.
Ти Ева бе... от многото ми Еви,
без плът и образ вече си сега,
Едем за тебе ще остане вечност,
далечна и от миналото ти мечта.
© Христо Костов Todos los derechos reservados