ТИ СИ МОЯТА МУЗА
Среднощен час.
Сърцето ми тупти за теб.
И липсват ми ръцете ти,
обхванали със нежност
мойте рамене.
Любовна мъка ме терзае.
Кога ще съмне най-накрая?
За да те стопля в студената
зимна утрин.
Да събудя с целувка сърцето ти
и за нов живот да го поискам.
© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados
Радвам се, че ти харесват
моите скромни поетически опити!
Българинът напоследък все по рядко разкрива чувствата си,
но аз не се страхувам да оповестя емоционалните си изблици!
Приятен ден и успех ти желая, Кристи!