Ти пак отиваш си от мен
и кога ще се върнеш не знам!
Какво прогони те във този ден?
Дали е това, че обичаш да си сам?
Мисля си, че аз съм си виновна,
не трябваше май да се влюбвам.
Ходех след тебе доста наивна
и не чувствах как те погубвам.
И сега ти отново си тръгваш
и нищо не чувстваш към мен.
Оставяш ме само с тъгата
и пак към мен си студен.
Ще ме погълне сама самотата
до другия приказен ден,
когато се върнеш при мен!