Ти си очите, в които се оглеждам, когато искам да видя себе си!
Ти си моите устни, които говорят, когато не знам какво да кажа!
Ти си рамото, на което се облягам, когато ми е трудно!
Ти си ръката, която ме вдига, когато съм паднала!
Ти си моята душа, която поема част от болката ми!
Ти си моите крила, когато искам да полетя!
Ти си моята мисъл, когато главата ми е пълна с бръмбари.
Ти си стената, която ме предпазва дори и от самата себе си!
Ти си моята Вселена, с която споделям радост и тревоги!
Ти си моето вчера, ти си моето днес, ти си и моето утре!
Ти си всичко това, което е събрано в думата ПРИЯТЕЛ!