Ти си такъв ... какъвто си,
понякога дързък и гневен...
несигурен в своя крехък уют
станал си... непотребен.
Добре, че са мислите... за нещата
нарушили безкрайната тишина,
от целия шум и хаосът на словата
романтиката диша нейде...едва...
Вали..., вали тихо, даже в сърцето...
слънцето крие се зад дебели стени.
Днес... времето си крие лицето...
и няма сезони... просто съдби...
© Валя Сотирова Todos los derechos reservados