Ти си този, на който във топлата пазва
сведох кротко глава и безутешно зароних сълзи,
помня само жарта в сива пепел как тихо угасна,
но не помня, че огън горял е преди...
Ти си този, който пази в горещите длани
топлина и любов за едно уморено сърце,
този, който с нежност лекуваше кървави рани
и за себе си никога нищо не взе...
Ти си този, който в свят на лъжи и измами
светиш с кръг-ореол над печалния ден,
ти си този, на който душата си предано давам,
коленича пред теб и с надежда протягам ръце...