Ти сигурно се молиш в тъмнината,
когато е далеч от теб съня,
очаквайки, че Господ ще ти прати
усещане за обич и дъга...
И всичките молитви ще се сбъднат
в нюанси от желани цветове,
че в истина от рози ще осъмнеш
с усмивка на обичано дете...;
че слънцето ще очертава тихо
пътеката ти и ще изсуши
петната влага, откъдето минеш,
за да разцъфнат вяра и мечти...
Ти сигурно се молиш още нощем
и Бог изтрива твоите сълзи...
© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados
Много сполучлив стих, много ми хареса.
Чудесно изразено, поезия и извън думите...
Чудесна си!!!
Благодаря ти!