„Ти сърце, какво си?
Нима обичаш тъй да те боли,
да се измъчваш с многото въпроси,
ден и нощ да не спираш да кървиш."
„Аз съм негово и не отричам,
че понякога ме наранява и боли,
но разбери, че само него аз обичам,
това и Бог не може да го промени."
„Нима от болката живееш,
не се ли умори, сърце?
Мислиш ли, че така ще оцелееш,
Докога ще издържиш, сърце?"
„Да, той кара ме да страдам,
но е моето момче.
Живота свой за него давам.
Обичам го, това не може да се отрече."
„Но сърце, ти бавно си отиваш,
Скоро ще остане само прах,
не виждаш ли,
не те ли е страх?"
„Обичам го,
и ще оцелея,
от болката аз черпя сили и живея..."
© ДаНи Todos los derechos reservados