3 abr 2006, 10:29

Ти успя 

  Poesía
842 0 6
Колко дълго те търсех,
колко години пропиляни
в глупави надежди изгубих.
Как се преплитаха
денят и ноща,
мрака и слънчевата светлина.
Моя разум губеше свойта енергия,
от убийствена тъга...
А, после!?
Ти се появи, като пощада,
като светъл лъч в душата,
като фантазия непозната. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??