2 feb 2024, 19:38  

Ти водѝ ме 

  Poesía » De amor, Formas graves
644 12 26
Ти водѝ ме, водѝ ме, водѝ,
босоноги вървим, сред тревите,
няма днес, вчера беше преди,
а в очите ни смисълът скрит е.
И цветята са земни звезди,
светъл вятър се крие в лъкѝте.
Птица тихо нарича, реди:
— Вечно двама с любов да вървите!
Само аз, само ти, само ти,
тайновито извиват пътеки...
А в сърцата ни плахо цъфти,
обич... Вярва – ще бъде навеки... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

  648  15 
Propuestas
: ??:??