Ти все подминаваш, не ме виждаш, любов...
А след теб аз загледана оставам...
Когато той си тръгва не готов,
а аз се готвя да забравям...
Любов... животът е толкова щедър.
Като презряла слънчогледова пита...
И цветът му е ярък и едър -
и не бива да увехне, без да се опита...
Любов, аз ти искам толкова малко,
че мойте протегнати длани
да подминеш празни е толкова жалко,
щом плодовете ти са още необрани... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse