Аз – птиче приковано в клетка.
Ти – тъй мечтаната ми синева.
И блъсках се в ръждивата решетка,
оплетена в оскубани пера.
Криле орлови ми изпрати
със тях свободна да летя...
Аз – лодка без платна в морето.
Ти – попътен вятър към брега.
Подмятах се във бурята,като обелка
от всяка следваща вълна.
Притихна я свирепата стихия
и пътя ми посочи към дома... ...