Да, ти си само глътка въздух,
но онази, с която дъх си поемам!
Да, ти си само какпка нежност,
но онази, която прави море!
Да, ти си само миг щастие,
ала миг на безвремие!
Да, ти си нещо, което...
... сам не знаеш, че си!!!
Да, аз съм само едно настроение,
но това, дето грее и пали очи
и сърцето не знае пак къде да се дене,
а пък разумът само виновен мълчи...!
Зареница
© Диана Стоянова Todos los derechos reservados