Ти знаеш ли, че някога земята била създадена от някакъв си взрив,
ти знаеш ли, че някога децата рисували са с гума и молив?
Ти знаеш ли, че някога и Господ е бил съвсем обикновен,
че нощта, колкото и да е дълга, все някога заменя се от ден,
че всичките, скандалните въпроси се задавали на четири очи,
че истинският просяк проси само хляб, а не пари?
Ти знаеш ли, че вятърът разгонва облаците в мрачни дни,
ти знаеш ли, че рана заздравява, ала от дума най-боли,
ти знаеш ли, че за една целувка хората са се убивали дори,
ти знаеш ли, че истинското чувство до гроба може да гори,
ти знаеш ли, че даже поглед стига понякога звездите да свалиш,
обичала ли си така безумно, та сякаш в огън да гориш? ...