10 mar 2008, 15:58

Тича сама под дъжда 

  Poesía
635 0 11

Звездната вечер в мене напира

и пее без глас песента.

Пътека без път зората открива

и тича сама под дъжда.

 

 

Птица любовно над мене полита

и ражда усмивка добра.

А вътре в небето самотно открита,

се стича незрима сълза.

 

 

Тишина в сърцето пулсира

и води към мен любовта.

А някой открито разбира,

че окрилен върви с обичта.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??