Ето - последна схватка.
Учудващо, съм спокойна.
Впрочем, ти се напрягаш.
А аз - демон злокобен,

дебна твоите думи,
крия свойте емоции
под крилата на дипли
и с очи те пробождам.

Теб - оранжева котка,
със наточени нокти,
изумруден проблясък
изпод клепки заровила.
 
Оставям те да се пениш.
Мълча. Не враждебно.
Боже, във яростта си
колко си късогледа!

Само леко движение -
на мига те повалям!
Дишай, дишай  дълбоко!
Няма да продължавам!
 
А сега да те няма,
че започват да парят
някак странно крилата ми
почват да ме обжарват

и за теб ще се хвана;
слети в огън и жупел,
ще изчезнем, а няма
кой прахта да изтупа.