Тих ветрец
От тих ветрец листата потреперват,
опрян в теб, ти стопляш моята душа.
Лунните лъчи в теб се отразяват,
сълзи и мъка с теб ще утеша.
Самотно ти някъде живееш,
превиваш клони от ураганни ветрове.
Борба с живота водиш как да оцелееш,
край теб останал бих с часове.
Изпращаш ме отново мълчаливо,
като сълза от клоните отронва се листо.
Пойна птица в тях превива ги игриво, ...