22 ago 2007, 11:45

ТИХА КРАСОТА 

  Poesía
719 0 12
Претъркулиха се делниците празни.
В гърдите ми увисна болно лято
и слънцето във своя плам залязва.
Есента пристъпва със своя цвят искрящ
и златен.
И улиците опустяха. Глъч от болка
се стаява в клоните на голите дървета.
Отидоха си птиците, след тях тревога
се пробужда и ехото в смълчаното отеква.
И утрото дъждовно по перваза ми протяга
ръцете си студени, тръпнещи крила,
а очите пият всяка капка жадно, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??