11 jul 2006, 10:56

Тиха вечер 

  Poesía
714 0 1
Тихи стъпки, вечер тиха,
вятърът косата разпиля,
устните сълза отпиха....
Не! Просто заваля.
Сянката му бледа беше,
лицето - млечно-бяло.
Защо ли тъй умислено вървеше,
сякаш никога не бе валяло?
Отразяваха се хиляди звезди
в локвите на тротоара
и без да мисли за преди
той запали поредно цигара. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Илиева Зашева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??