Иринакис (Ирина Колева)
83 4367
27 jun 2020, 9:36  

Тиха врява 

  Poesía » Del paisaje
1357 10 35

Слънчев заек от очите на схлупена къща. 

Блуден паяк и муха, "дружелюбно" прегърнати.

 

Сух бунар, потопен в безхаберно спокойствие.

Дървен стълб, предпочел да запази достойнство. 

 

Прашен път с жив гердан летаргични влечуги.

Миг импресия спи в крилете на рой пеперуди. 

 

Сприхав лъч, отегчен превъзбужда цикадите. 

Стар кошмар пръска ято слънчасали врани.

 

Мудна сянка. Или облак,  надвиснал да падне.

Въздух с треска, лудо влюбен в усилното пладне.

 

Полусън, търсещ себе си в древен съновник. 

Къси стъпки от стрелките на буден часовник.

 

Тишина?! Просто вятър в обидно безправие. 

Полъх мним, продиктуван от миг колебание.

 

Тиха врява, неосмисляща своята стойност. 

Стон протяжен от молебен за капка спокойствие. 

© Ирина Колева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Пепи 🌺
  • Много ми хареса! Поздравявам те!
  • Приятно ми е, Мария. Добре дошла си🌺
  • Поразходих се из тези странички и мисля, че ще съм чест гост.
    Поздрави!
  • Ники, Петя, зарадвахте ме 😀

    Наде! Или с тях, или заради тях. Средно положение няма 😀 Гушкам те 💝
  • Ами...Обичам те! Със старите ти ко(ш)мари и "тихата" ти врява.
  • Противоречиво другарство на фона на забравата...Хубав стих!
  • Чудесен стих!
    Поздрави!
  • Търси ме в тишината. Моя, твоя...
    В безмълвието на маранята ме търси.
    В сънливите зеници на покоя, в сърцето си притихнало. Търси ме!
    🦋😊
  • Тиха врява... Обичам я. А и имам щастието да и се наслаждавам. Може би не точно твоята, но ...
  • Силви, благодаря ти! Философията ми е далечна, но знам ли, може и да се прокрадва някъде

    Дани, не съм чак толкова голяма....загадка, но ми стана интерсно да го чуя😉

    Гушкам ви момичета 🌞🌸
  • Мега сетивност е нужна, за да се опише така хармонията в тишината. Не човешка!
    Загадка си ми...
  • Дълбочина и след това потапяне в безвремието - това почувствах, някак неусетно, докато се скитах из редовете ти, Ирина. Философия, сетивност и картинност в едно.
    Не искам да кажа: неочаквано добра комбинация(за да не прозвучи като от рекламата), но е многопластово и хубаво.
  • Благодаря ви, Иржи, Гавраил!😊
    Христо, там даже бяхме уловили малък скорпион, но буркана с дупките не бе добра идея
    Всичко за което говориш ми е толкова близко
  • Поздравления!
  • Чудничко, чудничко ! Подсеща ме за летните ваканции като хлапак, когато дните минаваха тооооолкова бавно и времето стигаше за всичко(та даже и оставаше )- да се скитам по цял ден с верни приятели, да крадем череши от двора на съседите (крадените череши са най-вкусните на света ), да водим "войни" със съседските хлапета (ама от тия, "романтичните", хлапашко-безобидни войни, а не като войните на "големите"- с коронавируси и тем подобни гадории ) и не на последно място- да тичам по поляните, ловейки най-пъстрите пеперуди, които после наивно слагах в буркан вкъщи, вярвайки, че ще успея да ги опитомя и дресирам (странно, ама нещо не ми се получаваше :D - при всяко отваряне на буркана, пеперудите си "плюеха на крилата" :D и светкавично отлитаха през прозореца навън, въпреки, че им бях осигурил всички необходими удобства и лукс - голям, лъскав буркан, прясна тревичка за храна :D , та даже и дупки на капачката на буркана, за постоянна вентилация на чист въздух :D )...
  • Пейзажът ти е краткосричен, но многословен, Ирина! Не си пропуснала да нарисуваш от паячето до "вятърът в обидно безправие"! Всичките ти стихове са изрядно сътворени, такива обичам и ми въздействат!
  • И аз, но моето бягство от цивилизацията е там и всичко е една удивителна хармония 🌼
  • Хубаво, само от влечугите уауууу настръхвам...
  • Иво!!!
    🤩
  • )))
  • Нали за това са ни дадени. Да четем и шума, и тишината
    Благодаря ти , Мария!🌺

    А после се събужда и чудото става! Радвам се, че се усеща така, Стойчо !🦋
  • "Миг импресия спи в крилете на рой
    пеперуди. "
    Доста поетични находки намерих тук.
    Но тази ме плени!
    Поздравления, Ирина!
  • Сетивата " чуват" тихата врява на твоето живописно словесно пано, Ира. Рисуваш уверено и впечатляващо! Браво!🍀🌹🍀
  • Навярно са кошмари за стари комари, Дени 😁

    Привет, Жорж 😉
  • Бях прочела "стар комар" 🤣🤣
    Иринче, много раздвижено. Точно тиха врява!
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • Лятна усмивка за теб, Георги 🌞
    Юри, не мисли, изживей го😘
    Знам 😉
  • Е, ще помисля малко над тези “абстракции” , току виж съм го продължил. 😀
    Харесва ми, Ирка! 😘
  • Хубаво.
  • Момичета, привет! И думите дишат и аз дишам, а извънградското, тихо и безвременно пладне е на път да побърка от звуци😉 Много го обичам🌄
    А вас ви гушкам🥰 🌼
  • Любимо!!!
  • Обичаш думите ти да дишат - не се вписваш в рамки и стандарти, Кисче, и думите ти носят своето очарование.
    Да, тишината може да пъпли от живот...

    Зависи колко си в/извън нея
  • Прекрасна картина – позоваваща, чакаща във вечното пладне да намерим покоя в красотата й, разхвърлила в приказните си детайли себестойността на нищото.
  • "Сприхав лъч, отегчен превъзбужда цикадите.
    Стар кошмар пръска ято слънчасали врани." ! и ме усмихна, значи с удоволствие съм го прочела.
Propuestas
: ??:??