Не, тя не е шумна.
Не, тя не е широка.
Не е и дълбока.
Но е сгушена в ръцете на тайните и сенчести дървета.
Тя си ромоли тихо.
Тя си стои неподвижно.
Едва долавя се допирът и с почвата, и растителността.
Тя няма да се надигне.
Вечно ще си остане под сянка.
И може би множество години ще се лута в тишина и суета.
© Elena Bozhinova Todos los derechos reservados