***
Тихи заснежени утрини...
Бяла празнота от спомени.
Вие само заменихте
сънищата ми прогонени.
От сълзи замръзнали снегът е.
Някой ангел може би е плакал
там, където почвата безплодна е
и превръща се във лед водата.
Тихи утрини без бури,
дайте ми от вашето спокойствие,
да понасям всеки удар,
и светкавиците, и пороите.
Искам с тишината да се слея,
по снега да тръгна променена
и за първи път да се почувствам
част от тази ледена вселена.
7.02.2005
© Василена Todos los derechos reservados
дайте ми от вашето спокойствие,
да понасям всеки удар,
и светкавиците, и пороите."
С толкова малко казваш толкова много...
Направо не мога да повярвам, че си на 18, но разбира се за таланта няма възраст...