Да чакаш нощта да покрие земята,
да чакаш да настъпи мрак,
да се любуваш сам на тишината
на тъмния безлюден бряг.
Луната, на небето спряла,
заедно със тебе да мълчи,
цялата природа, замълчала,
заедно със тебе да тъжи.
Тъжи, усещайки сълзите,
попили в сухата земя,
тъжи, че празни са очите,
тихо е във младата душа…
© Кристина Пейкова Todos los derechos reservados