Толкова тихо е...Тихо и мокро.
Цялата вечер валя ли, валя.
Горе, на градските улични покриви,
леко облегната дреме мъгла.
Дишат паветата чисто спокойствие.
Улична лампа лениво мъжди.
Долу, под навеса, дремят със котките
няколко слаби, невзрачни души.
Дяволски тихо и ангелски светло е
в стаята горе, отвъд бедността.
Вика земята, препълнена с клетници.
Кой ли общува със тази земя?! ...