Когато има дума, нека да е тягост.

Дори и да изричаш ясен смисъл, нека да е тягост.

Да няма радост, да е тягост.

И ако словата пълни са, отново, нека бъде с тягост.

Да бъде.

Тягост.

Когато има болка, нека да е тайна.

Дори и да кървиш отровен, нека да е тайна.

Да няма спокойствие, да е тайна.

И ако сърцето празно е, отново, нека бъде тайна.

Да бъде.

Тайна.

Когато има облаци, нека да е тихо.

Дори и да вали, нека да е тихо.

Шум да няма, да е тихо.

И ако небето черно е, отново, нека бъде тихо.

Да бъде.

Тихо.