10 feb 2010, 13:55

Тихо 

  Poesía » Otra
654 1 3

Ето тихо пак пеят щурците,
приспиват с омайна наслада,
луната срамежливо наднича
в тихата, тихата стая.

Нижат се невидимо дните,
спуска се пак тихата нощ,
всеки заспива с мечтите,
че утре ще бъде денят
по-смислен, желан.

Заспивам сега, уморена
от толкова много лъжи,
животът - това е борбата,
само най-смелите праща
той на върха!

А аз съм толкова дребна,
все мисля, че греша,
страхувам се напред да поема,
за да стигна и аз до върха!

Тогава, тогава щастлива
ще заспя с моите мечти,
в реалност превръщат се тук,
щом има луна и щурци...

Приспивната песен унася,
всеки заспива в мечти,
че утре ще бъде денят ни
по-смислен, желан от преди!

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ето тихо пак пеят щурците,
    приспиват с омайна наслада,
    луната срамежливо наднича
    в тихата, тихата стая...
  • Красива творба!
  • Стиха ти е побрал житейските истини.Много правдиво си описала моменти от трудното нещо ,наречено Живот.Хареса ми творбата ти.
Propuestas
: ??:??