Тихо

1 may 2020, 7:29

Poesía » Otra

764 1 1

тихо се сипе тъгата във мен

мълчи и тревожно се вглежда

захапва ме силно

до кръв ме държи

и не дава да дишам спокойно

полека протяга

ръка и ме дърпа

до пропаст голяма ме води

тиха тъга

ме преследва изкъсо

мълчи и внезапно ме удря

залива ме мрак

обгръща ме студ

във време разделно вървя

малка тъга

ме силно прегръща

се втурва напред

и завърта във кръг

в неизвестната пустош ме пуска

люлее ме бавно

тихата смърт

и постепенно превръща ме в призрак

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Сенд (Георги Стоянов)

2020-05-01T10:50:53+03:00

Призрачно и Хамлетовско, много подходящо за ситуацията, направо ме вкисна. Умееш да пресъздаваш душевни състояния.