Аз се будя в един през нощта–
точно време за всичко несвършено.
По-различен изглежда света,
нищо, че сме си винаги същите.
Много тихо е. Сякаш е миг,
който всички от страх премълчават,
след изтръгнат от болките вик.
Не е миг. А е нощна октава.
Не е вик, а е просто затишие.
Тишината се ражда чрез мен и
неримувано четиристишие
пропълзява по моите вени. ...