Тихо, тихо! Тя още е будна.
И макар и да стиска очи,
не пристига сънят. Нищо чудно
спотаен в късче страх да мълчи,
плахо взрян във подутите устни
сякаш рани от макова плът.
А в косата небрежно разпусната
има писък, дори да мълчат
разпилените кичури. С мека
и отдавна безсилна ръка
нощ след нощ те обгръщат с утеха
отмалелите ú рамена. ...