Една есенна вечер изстива
Сънят ме лови и заспивам
В тишината часовник не спира...
Тик-так тик-так тик-так
Звънецът веднъж позвъня
И някакъв призрачен тропот
се сля с шума на дъжда
но тик-так продължава отново
А моето бледо лице
Като мъртво сковано в лед
Надвесва се тихо над мен
И започва да шепне за теб ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.