Огледай се!
Виж как тиктака животът -
циферблатно и бързо върти се,
нали?
Днес пълна е в мен със любов
празнотата,
в теб - клепки за обич
страхът ти
закри!
След "нас" промених се,
и то кардинално!
Защото постелята бе
от лъжи!
В уюта измислен, прикрит
максимално,
без свян все повтаряше
„Моля, прости!"
Макар водопадно излял се
в очите,
във твойте усещах несигурност,
страх.
Горяло дълбоко и дълго
в гърдите,
сърцето сега е превърнато
в
прах.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados