13 jul 2012, 13:25

Тишина 

  Poesía » Otra
444 0 7

Всепоглъщаща, черна и остра,

като чума тежи над града.

Тя е в нас. Тъжен отговор. Просто

неочаквана, бяла следа

 

по лицето на минали грешки,

по изстрадана трижди вина.

Ей такава – безмълвна, човешка

тишина, тишина, тишина.

 

Прекосила пространства и мисли,

прекроила неволни мечти,

като клуп на бесилка надвиснала,

нереална, неземна почти.

 

Ние плуваме в нея пречистени,

рой прашинки във лъч светлина.

Търсим пътища, болки и истини

в тая вечна добра тишина.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??