Тишина

3 nov 2012, 13:34

Poesía » Otra

549 0 0

Злокобна тишина
пронизва ми душата,
в разцвета на нощта
засенчва самотата.

Как тихо е и ясно,
а мислите кристални,
усещам ги прекрасно,
стремително нахални.

Не чувствам самотата,
в хармония е всичко,
и слушам тишината,
и чувам я отлично.

И колкото по-тихо е,
по истински успявам,
и колкото по-тъмно е,
проблемите забравям.

Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.