21 nov 2008, 14:45

Тишина 

  Poesía
706 0 4
Къде си, тишина, така необходима,
сега си нужна и незаменима,
когато вън е всичко побесняло
и не дава мир на мойто тяло.

Сега твойто име шепне моят сън,
защото силен е дъждът навън
и цяла нощ навярно ще вали.

Сега в шума за теб се сещам,
а преди не исках да те срещам,
защото носиш само болна самота
и полазва всичко тиха глухота.

От теб преди със думи съм се пазил
и смях в покоите ти неведнъж е газил,
но моля те сега да ми простиш.

Ах, как силно искам тишина,
шумът да беше просто светлина,
за да не мога да го чувам,
а тишината отново да сънувам.
Не бъди към мен така студена,
нощ е - тя за теб е отредена.

Не искам вече да те търся!



© Теди Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз не обичам тъжните дъждовни нощи...
  • Не бъди към мен така студена,
    нощ е - тя за теб е отредена.

    Не искам вече да те търся!

    Познато... и поздравления за красивите стихове!
  • колко много допирни точки има между твоите и моите стихове
  • Много силен стих , Теди!
    Но и тъжен!
    Прегръдка!
Propuestas
: ??:??