6 jul 2017, 15:09

Тишина като квас 

  Poesía
394 2 9


Сладка фея не съм
и магии за щастие нямам.
Като скъсан налъм
е животът – суров и безсрамен.

 

Вехнат всички цветя
из сърцето му, блъскащо бясно,
затова е кънтящ
и доброто вирее отчасти.

 

Разпознава гласа
на човеците, щом се обичат.
Ако някой е сял,
знае – обич и хляб си приличат.

 

И доброто е там –
да нарони за всеки трохички
като в господен храм,
който с Ада и Рая граничи.

 

Тишина като квас
от едничка сълза ще избухне.
Някой мисли за нас,
но кънтим. И за друго сме глухи.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??