13 feb 2012, 22:32

Тишината 

  Poesía » Otra
1526 0 15
Разтопих се,
като слънчев лъч от ледени мечти.
Така ме заболя от самотата,
че в сърцето беше пусто, както и със теб преди.
В съня се развиках,
като отровена от любовни лъжи.
Тишината ме душеше,
но нямаше смисъл от сълзи.
Исках да съм силна,
затова не си го позволих.
А знаех, че няма да ме убие,
тя е по-безпомощна от мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елисавета Драгнева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??