Хеей
Тишината е бяло поле
Поле от несбъднати истини
Не-били мечти
Непоздравени дни
Несрещнали очите ти
Еей
Тишината душата кълве
Прескача сърцето ми
В бяло поле се изгубвам
С бели нишки оплетена
Не-срещнала пътя си
несрещнала: -Хеей! - насреща си...
Тишината е цъфнала вишня
без зеления пролетен пристан
и без шумните пролетни птици...
Тишина...
3.02.2010.
© Милена Иванова Todos los derechos reservados