15 mar 2008, 13:50
тишината...
Мълчи денят...
листата падат...
а дори есен не дойде...
цветя не разцъфтяват,
просто вехнат в моите ръце...
така минават часовете,
дни се точат бавно и унило,
а цветята вехнат...
Какво е да гледаш мига?...
Какво е да имаш надежда?
Какво е да бъдеш до мене,
не помня... летят часовете
загледал луната,
тихо се моля...
дано да се свърши...
със тишината.
22.42h 14.03.2008г
листата падат...
а дори есен не дойде...
цветя не разцъфтяват,
просто вехнат в моите ръце...
така минават часовете,
дни се точат бавно и унило,
а цветята вехнат...
Какво е да гледаш мига?...
Какво е да имаш надежда?
Какво е да бъдеш до мене,
не помня... летят часовете
загледал луната,
тихо се моля...
дано да се свърши...
със тишината.
22.42h 14.03.2008г
© Момчил Георгиев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Прочетох всичко твое! Прекрасно е! Оставиха ме без дъх. Радвам се, че попаднах на творбите ти! Желая ти щастие и усмивки!
Поздрави! -
Излез и се огледай, Момчиле,/хубаво ти е името/ навън кипи живот.Улови го! Поздрави!
-
Тъжен си , Момчил...иначе тишината си е хубаво нещо...
Хубав стих! Тъжно поетично настроение...а цветята вехнат...
с обич, Момчил.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
живота кипи, но гори...
а в него горя си и аз...