В тишината на своето вътрешно чуване,
докъдето дълбоко заглъхват тревогите.
На предела на всяко мисловно пътуване,
там душата се ражда да следва посоките,
не които светът принудително иска,
а онези копнежи и в сън неизречени.
Само трепетно чакани до поискване
и избухнали в своя различна обреченост.
И се случва мигът на духовно израстване.
Тишината е път за съдбовно откриване.
Всяка мисъл е знак за реално напасване
между ум и душа... до мечтаното сливане.