Тишината на мрака

11 ago 2009, 13:11

Poesía

591 0 3

Ей, светлина, и ти си отиде
в своята далечна страна,
защото и на теб ти омръзна да бъдеш светлина за онези,
които в себе си пазят грях и студенина.

Един вик остана само
в дълбоката загадъчна тъмнина,
вик, само вик,
без образ, дори без сърце,
просто един глас
с незнайно изгубено лице.

Но ето, ето сега е вече тихо, безшумно,
без вик, без глас,
и то вече пое към своята страна,
оставил тъй сама тъмнината в този час.

Светът замрял, оставен пуст и сиромах,
изгубен е вече и то
потънал във своята мрачна самотна тишина,
в която се изгубиха безброй души, безброй много лица...

Милан Милев
31.12.2008

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dani05 (Даниела Йончева)

2009-08-12T11:33:18+03:00

Стихотворението е супер! Много е добро, но пак е тъжно.
Karaman (Сириус Надежда)

2009-08-12T07:58:43+03:00

Поздрав!
Yuleto111 (Юлиана Асенова)

2009-08-11T14:20:35+03:00

...много ми е тъмно при теб!Все чета ,търся светлинката и тъкмо и казваш "Ей,светлина" и фрассс - няма я!Веднъж ми обясни , къде да я намеря ,пак не успях!Поздрав!...